Базални импланти – недостатъци, проблеми, рискове и усложнения
Имплантологията е една от най-иновативните и модерни части от съвременната дентална медицина. Основната и цел е заместване на липсващ зъб с имплант, както и поставяне на такъв след екстракция на зъб, който е неспасяем, тоест за него не съществува адекватно и възможно лечение.
Причините, поради които редица пациенти се спират именно на имплантологията, са много. На практика, те се припокриват с предимствата на зъбните импланти.
Важат ли обаче всички добре познати ползи от имплантологията в абсолютно всяка хипотеза? Всъщност, не. Терапиите с импланти може драстично да се различават по своята надежност и безопастност в зависимост от вида използван имплант. В групата на некачествени и неподходящи импланти трайно място заема базалният имплант. Според изследванията и съвременната практиката базалните импланти са с най-ниска степен на успеваемост. Защо е така ще разберете в днешния ни материал.
Базални импланти – предварителни бележки
За базална имплантология започва да се говори, а и да се прилага в практиката, в началото на 70-те години на миналия век. Всъщност, в САЩ и Европа съвсем скоро базалната имплантология ще бъде забранена, защото е рискова и крие не малко опасности за пациентите по време и след процедурата.
Какво представлява базалният имплант и как се поставя той?
Базалният имплант е едночастов имплант с гладка, полирана повърхност, агресивна резба и ниска цена. Той се поставя в кортикалната (най-твърдата част) на костта. Характерно за базалната имплантология е, че тя цели незабавно поставяне на мост след имплантацията. Това предполага силно затягане при поставяне на имплантите. Защо тогава базалната имплантология е толкова яростно критикувана от редица специалисти?
Отговорът е много прост: лечението с базални импланти крие повече недостатъци, отколкото предимства. И тези негативи съвсем не са за подценяване.
Кои са недостатъците на базалните импланти?
- Базалните импланти, за разлика от останалите типове, по никакъв начин не се свързват с костта. Гладката, полирана повърхност не позволява прорастване на костни клетки по повърхността, т. е. не протича процес на остеоинтеграция. Това означава, че във всеки един момент базалният имплант може да бъде разместен или развит съвсем спокойно. Липсата на остеоинтеграция освен, че създава по-слаба основа, е предпоставка за по-лесно проникване на бактерии между импланта и костта. Това е и основната причина за усложненията при базалните импланти – възникване на възпаление (периимплантит).
- Едночастовите импланти не позволяват корекция на наклона на надвенечната част, което налага огъване с клещи или изпиляване директно във устата. Това може да размести импланта или да разцепи костта. Всеки може да си направи извод за здравината на тези импланти щом позволяват огъване с клещи.
- Взимането на отпечатък от едочастови базални импланти е лесно и бързо. Такъв отпечатък предава информацията към лабораторията неточно и е предизвикателство за зъботехника да изработи правилен модел и точна констукция. При стандартните остеоинтегриращи импланти отпечатъка става с помощта на трансфери, аналози, които пресъздават съвсем точно ситуацията в устната кухина и дават възможност за изработка на прецизен мост.
- Фиксирането на моста става единствено чрез залепване с цимент ( за разлика от стандартните при които моста се фиксира с винтове ). Това е компромисен вариант поради риска от задържане на цимент под моста или между импланта и венеца(особенно 2-3 днни след операцията). Остатъците от цимент предизвикват възпаление на венеца и костта, което често води до загуба на имплантите.
- Свалянето на мост, залепен с цимент е трудно, често и невъзможно( сваля се заедно с имплантите ), рисковано за имплантите и обикновенно се състои в пълно унищожаване на моста.
- Морално остаряла концепция, която не позволява използването на всички налични дигитални технологии за поставяне на импланти с хирургичен водач и принтиране или кадкам изрязване на постоянния мост.
- Поради по-малката здравина и по-малък диаметър на базалните импланти се налага поставянето на по-голям брой от тях в сравнение с стандартните импланти.
- Ниската цена на базалните импланти се получава заради липсата на повърхност за остеоинтеграция, от една страна и липсата на отделни компоненти, като мулитиюнити, надстройки, винтове, покривни капачки, винтове за фиксация, трансфери, аналози и сканиращи надстройки от друга.
Твърденията, че базалните импланти са подходящи при наличие на недостатъчно кост и, че благодарение на тях се избягват костозаместващи процедури са неверни. Истината е, че минималното необходимо количество кост не се променя от това какъв е вида на импланта. Костозаместващи процедури могат да се избегнат и със стандартни импланти. Базалните импланти нямат нито едно предимство спрямо стандартните. Предлагат се от някои зъболекари заради ниската им цена и опростения протокол на работа.
Базалните импланти не отговорят на съвременните медицински стандарти за надежност и безопастност и скоро ще бъдат забранени официално в Европейсккия съюз и Северна Америка. Затова ние, екипът на Дентална Клиника Александър Вълев използваме само модерни, остеоинтегриращи, винтови, многочастови импланти.
Съветваме Ви да помислите добре преди да изберете импланти за своето лечение. Горчивината от лошото качество остава много по-дълго от задоволството от ниско платената цена!
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.